Зад обектива

Надявам се да почувстват нещо. Не е задължително да кажат: „Уау, каква снимка!“. По-важно е да спрат за миг. Да усетят човека в кадъра.

За мен фотографията не е просто красиво изображение. Тя е излъчване. Понякога една снимка показва нещо, което думите трудно описват – поглед, спокойствие, сила, уязвимост или просто една истинска емоция. А какво ще открие всеки в нея зависи и от това с какви очи гледа.

Търся онази страна на човека, която се появява само за миг. Не позата, не усмивката „за снимката“, а моментът между тях.

Обичам хората да се движат свободно, да разговарят, да се смеят, да бъдат себе си. Не вярвам, че най-хубавите кадри се случват, когато някой изпълнява инструкции. Те се случват, когато забрави, че е пред обектива.

Спокойно. Без напрежение и без усещането, че трябва да бъдат някой друг.

В началото почти всеки казва: „Не мога да позирам.“ Истината е, че и не е нужно. След няколко минути разговор и снимане притеснението изчезва. За мен най-важното е човекът отсреща да има свободата да бъде естествен. Именно тогава се появяват кадрите, които остават.